„МОРЕ”
Марк Ариевич Тарловский (1902-1952 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
МОРЕ
Морето шета, вълнолом, блик сбрал,
зелена гръд притиска в пяна синя,
разчесва кичур песъчлива тиня
и пръска слюнка в бреговия вал;
и както мъж жена не е ласкал,
ласкае сушата – русалка фина,
върти се и разпенва на гърбина
вълните, сякаш сватбен е бокал.
Затуй, че люби тялото послушно
на навлажнена от целувки суша –
девойки от рибарските села
го търсят – по чакъла бий копита
магаре, недосетило дела, –
с последни ласки на сърца разбити.
Ударения
МОРЕ
Море́то ше́та, вълноло́м, блик сбра́л,
зеле́на гръ́д прити́ска в пя́на си́ня,
разче́сва ки́чур песъчли́ва ти́ня
и пръ́ска слю́нка в брегови́я ва́л;
и ка́кто мъ́ж жена́ не е ласка́л,
ласка́е су́шата – руса́лка фи́на,
върти́ се и разпе́нва на гърби́на
вълни́те, ся́каш сва́тбен е бока́л.
Зату́й, че лю́би тя́лото послу́шно
на навлажне́на от целу́вки су́ша –
дево́йки от риба́рските села́
го тъ́рсят – по чакъ́ла би́й копи́та
мага́ре, недосе́тило дела́, –
с после́дни ла́ски на сърца́ разби́ти.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Марк Тарловский
МОРЕ
Хлопочет море у зеленых скал,
Теснит, как грудь, упругую плотину,
Как прядь волос, расчесывает тину
И бьет слюной в береговой оскал,
Как ни один мужчина не ласкал,
Ласкает сушу – томную ундину,
Крутясь, откидывается на спину
И пенит валом свадебный бокал.
За то, что рушит алчущую тушу
На мокрую от поцелуев сушу –
В нем ищут девки из рыбачьих сел –
Покуда бьет по гравию копытом
И ждет их недогадливый осел –
Последних ласк своим сердцам разбитым.
1926 г.
Марк Тарловский
МОРЕ (перевод с русского языка на украинский язык: Николай Сысойлов)
Дарує море скелям свій вокал,
Як груди, пру'жну греблю тисне страсно;
Розчісуючи водоростей пасма,
Б’є сли'ною в береговий оскал.
Як жоден чолов’яга не стискав,
Плекає сушу – стомлену ундину,
Цілує, відкидається на спину
Весільним валом спінює бокал.
За те, що жадібну руйнує тушу
На мокру від цілунків душу-сушу –
Від нього ждуть дівки' з морських осель –
Допоки б’є по гравію копитом
Й чекає недогадливий осел –
Останніх ласк своїм серцям розбитим.
---------------
Руският поет, преводач и публицист Марк Тарловски (Марк Ариевич/Аркадьевич-Вольфович Тарловский) е роден на 20 юли/2 август 1902 г. в гр. Елисаветград (Кировоград). Пише стихове от детските си години. Член е на Южноруското общество на поетите и писателите в Одеса и на литературното обединение „Никитинские субботники”. Завършва историко-филологическия факултет на Московския държавен университет (1924 г.). Специализира древноруска литература. Работи като литературен сътрудник към Института за народно образование, библиотекар в Одеската публична библиотека, кореспондент на сп. „Огонек”, журналист към вестниците „Трудовая копейка”, „Пролетарская правда” и „Красная газета”, преводач в Държавното издателство за художествена литература и др. Превежда творби на Беранже, Юго, Хайне и др., източни класически епоси и поезия на народите на СССР. Автор е на стихосбирките „Иронический сад” (1928 г.), „Почтовый голубь” (1929 г., спряна от цензурата), „Бумеранг” (1931 г.), „Рождение Родины” (1935 г.) и „Борение иронии” (1936 г., спряна от цензурата), посмъртно излизат книгите с негови стихове „Веселый странник” (1999 г.) и „Молчаливый полёт” (2009 г.). Умира на 15 юли 1952 г. в Москва.